www.BGfocus.com


Рецитал на пианиската Tаня Cтаврева в Бостънската консерватория

Публикувано във в-к Неделник
Виолета Желязкова
Бостън, 14 Април, 2006
 

На 11 април в Сеули Хол на Бостънската Консерватория се състоя самостоятелен концерт на талантливата, българска пианиска Таня Ставрева. Рециталът включваше произведения на Бах, Скрябин, Прокофиев, Бетовен и Алберто Жинастера. Дълго време Ставрева се готви за самостоятелния си рецитал. Положените усилия бяха овенчани с успех. Тя зарадва публиката с чудесното си изпълнение на трудните произведения, които тя бе научила наизуст. Заслужено публиката извика Таня два пъти на бис. Таня Ставрева е родена в България. На пиано започва да свири от 4ри годишна възраст. Завършва музикалното училище в Пловдив “Добрин Петков” специалност пиано през 2003 г. След което Ставрева печели стипендия към Бостънската Консерватория и се премества в Щатите. В момента тя е трета година студент, като специализира класическо пиано. Ръководител и е известният пианист проф. Майкъл Левин. Имах възможност да задам няколко въпроса на Таня, ето какво сподели тя за читателите на в-к Неделник:

Колко време се подготвя за този концерт и какво значение има той за твоята кариера и обучение?

= Концерта го планирахме още в началото на семестъра. През учебната година минах през много разнообразен материал, от който за самостоятелния си концерт по пиано реших да се спра на Бах, Скрябин, Прокофиев, Бетовен и Жинастера. Различните произведения отнемат различен период от време за научаване. Така например Бах ми отне около 2, 3 седмици, Жинастера- около 2 месеца, Скрябин също някъде толкова.
Всеки студент в Консерваторията, 3-та и 4-та година трябва да подготви и изнесе самостоятелен концерт като част от обучениято. Това бе първият ми офециален концерт в Щатите и е много важен за мен, защото първото впечатление е най-важно и аз се стараех да дам най-доброто от себе си. Програмата я избрахме заедно с моят ръководител.
Соната на Александър Скрябин е много специална за мен, защото композиторът изследва цветовете в музиката, а аз обожавам да сменям настроения и багри, това особено може да пролечи в смяната на всяка тоналност. Като малка обичах много да рисувам и при Скрябин опитвам визуално да си представя картини и цветове.

Свирила ли с български произведения пред твоите американски колеги и как ги възприемат?

= Заедно с моята приятелка Томина Първанова, арфа, направихме “Пасторал и танц” от Стефан Икономов за арфа и пиано. Представихме го с голям успех на Интернационалния Фестивал организиран от Консерваторията миналия семестър. Американците много харесват смяната на ритмите и неравноделните ни размери. Имам намерение догодина за самостоятелния си концерт да подготвя произведение от Панчо Владигеров, но искам да е нещо специфично за соло пиано и да е страшно ефектно. Тук в Америка хората са отворени към нови открития в сферата на музиката и им е много по-интересно да чуят нещо ново отколкото пиеси, които са свирени от всички по-големи пианисти. В този смъсъл мисля, че Владигеров ще се окаже голям хит.

Има ли много български студенти в Консерваторията?

= В момента сме само аз, Томина Първанова, страхотна арфиска, първа година и цигуларката Антоанета Ангелова. Няма много българи тук все още.

Разбрахме, че имаш вече и свои ученици, лесно ли се работи с американските деца?

= Тъй като взех клас по Педагогика, записах Carriculum Practical Training , което ми дава право да преподавам в музикално училище извън Консерваторията.
Имам вече 5 ученика. Те са прекрасни ученици, но системата тук не е като в България. При нас в България в момента, в който ни приемат в музикално училище, започваме да свирим професинално на изпити, конкурси, концерти, майсторски класове и прочие. Тук в Америка повечето родители изпращат децата си на пиано за да имат представа как се свири и може би в бъдеще, ако решат да станат музиканти. Според мен решението трябва да бъде взето от ранна възраст. Разбира се има много изключения. Нека да не забравяме, че великият пианист Ван Клибърн е американец и спечели първа награда на Чайковски конкурса в Москва. Моят преподавател проф. Майкъл Левин е също един от най-добрите пианисти, които съм чувала. Той е от Ню Йорк, където конкуренцията между пианистите е страшно силна, даже в ранна възраст. Според мен наличието на музикална среда и музикално обкръжение са много важни за изграждането на тези деца, които искат да се развиват като пианисти в професионално отношение.